Destiny
ВМРО

Николай Киров: Директор търсеше кой да ме смени още през зимата

Николай Киров е роден на 12 юни 1975 година в Пловдив. Юноша е на Марица, където в периода 1982-1992 година играе на поста вратар. При мъжете има 5 сезона - от 1992 до 1997 година.

През 1997 година Николай Киров преминава в Ботев, където изкарва 3 сезона - от 1997 до 2000 година. Един сезон играе в Добруджа.

Професионалният му път в треньорската професия започва в Марица, където един сезон е помощник-треньор на „жълто-сините“, а през следващите три сезона е и техен старши треньор. От 2006 до 2010 година Киров работи като старши треньор на пловдивския Спартак.

От 2010 година до лятото на 2016 година Киров ръководи ДЮШ на Ботев, а през лятото на 2016 година застава начело на представителния отбор на „жълто-черните“, който води до края на сезон 2019.

През периода, в който Николай Киров е треньор на Ботев, са спечелени и последните големи отличия за клуба - Купата и Суперкупата на България.

Николай Киров даде с интервю за  Марица.

- Как се чувства Николай Киров четири месеца след финала за Купата на България?

- Странно. За първи път от 16 години изкарах едно пълноценно лято със семейството си. Дъщеря ми откри, че може да влезе с татко си в морето. Като треньор на Ботев това не се случваше. Просто почивката ни беше през юни и водата и по Черноморието, и в Гърция беше студена и затова ходехме на хотел с басейн, който се отоплява.

- И все пак - има ли много горчилка у вас след загубата и последвалото уволнение?

- Всеки човек си носи кръста в този живот. Аз приемам това, че сме загубили, но не мога да се примиря, че не спечелихме купата. Наясно съм какво изпуснахме, наясно съм как. Това са неща, които цял живот ще помня. Хората казват, че за един бит двама небити давали. Е, значи да кажем, че съм си научил урока.

- Много хора се чудят защо не подадохте оставка след загубата от Локомотив.

- Смятам, че точно това би се изтълкувало като слабост от моя страна. Вижте, аз съм свързан с Ботев, обичам този клуб и феновете му. Пет години работих тук като шеф на ДЮШ и старши треньор. Още три имам с екипа му като вратар. Всичко, което се случва с него, ме вълнува. Затова и сега все още съм уверен, че не трябваше да подавам оставка.

- Добре, но не бяхте ли наясно, че ще ви уволнят?

- Свикнал съм да приемам нещата с високо вдигната глава. Затова и не бягам от отговорности, и от уволнения. Треньорската професия е такава. Трябва да си готов за най-лошото още в деня, в който те назначават, пък било то на Барселона или Челси примерно. Дни след финала имах разговор с президента Георги Самуилов. Той ми каза: "На 29 май ще ти съобщя решението си". Така се и случи, съобщи ми го.

- Тези дни колеги гръмнаха с бомбастични заглавия от сорта на: "Босът на Ботев вкарвал мутри в съблекалнята". Има ли истина в тях?

- Да, четох. Това са думи, извадени от контекста на мои изказвания. Хубаво е да се знае, че не съм казал нищо лошо по адрес на собственика Георги Самуилов. В коментар за изискването за полиграф казах, че съм виждал и много други налудничави идеи в треньорската си практика. Идеята за вкарване на охранители в съблекалнята бе на директор в клуба, но сами разбирате, че няма как да допусна това. Най-важното задължение на треньора е да пази съблекалнята и играчите си от влияния и да се застъпва за тях. Иначе няма смисъл.

- Миналият сезон, а и в началото на този си личи, че съществуват проблеми с комуникацията в Ботев. Къде е проблемът всъщност?

- Да се знае - проблемът на Ботев е в междинното звено между собственик и треньор. Комуникацията между футболистите и треньорите, от една страна, и собственика е леко компрометирана. Убеден съм, че всяко решение на Георги Самуилов е за доброто на клуба.

- Дайте пример за проблем с комуникациите между вас и собственика.

- Често ме упрекваха, че не налагам наши юноши. В началото на годината на сбирка на Борда на директорите ​показах специален доклад на УЕФА по този повод. В него се анализира работата с младите играчи в отборите от висшата лига на Стария континент. В доклада Ботев е посочен като тима от България с най-много свои играчи. Тази статистика е направена по най-важния компонент - мачовете на играчите и изиграните минути. Никой не беше запознал собственика с доклада. Ето фактите, преценете сами. За трите години начело в мъжкия отбор интегрирах Серкан Юсеин, Кристиан Димитров, а през последния сезон и Кристиан Добрев. В групата по-често взе да попада Слави Шопов. Нали сте сигурни, че като бивш директор на ДЮШ познавам всяко едно дете на "Коматево". Вземете за пример Кристиан Димитров. Когато дойде при нас в младшата, той бе централен нападател с актив от 30 мача и един гол. Обсъдихме с Пепо Пенчев как да използваме физиката му и решихме, че е идеален за централен защитник. Лично аз му издействах да отиде под наем в Монтана. На следващата година той дойде почти готов за мъжете. С много работа стигна до националния отбор. Към изброените като прибавим Терзиев, Марин и Апостолов, нещата стават добри. Имало е мачове, в които започваме с 5-6 юноши.

- Освен това превратно тълкуване на фактите за юношите имали ли сте други проблеми с комуникацията?

- От зимата насам зачестиха. Колега, водещ тим от Първа лига, ми позвъни и каза, че наш директор го питал дали има необходимите лицензи и е готов да поеме отбора. Поставих въпроса пред Борда, но се оказа, че никой не знае за това. А тогава още бяхме по средата на пътя в шампионата и за финал за купата не се и говореше. Точно бяхме продали четирима от титулярите и се чудех какво да правя. ​Вместо да търсим техни заместници, директорът търсеше мой.

- Заговорихме за Кристиан Димитров и стигането му до националния отбор. Какъв е проблемът на футбола ни според вас?

- Проблемът е в липсата на истинска стратегия за развитието на играта в национален мащаб. От БФС трябва да се измислят правила, с които ние да се оттласкаме от дъното. Трябва истинска програма. Има специалисти, които би трябвало да я направят, но​ срещу добро заплащане и търпение. Пътят е с налагането на българи в съставите. Представете си правило за 6-има българи в състава за мач. Това означава 84 наши таланти да имат игрово време всеки кръг. Така ще се вдигне и нивото на националния отбор. Там също иска нова визия. Хубаво е да зачертаем няколко цикъла за световни и европейски, но да налагаме гръбнак от млади играчи по на 22-23, за да се получи. Такава стратегия няма да пречи нито на Лудогорец, нито на Левски, нито на ЦСКА. ​Техните собственици винаги могат да реагират адекватно финансово и да върнат у нас по-голяма част от талантите, които търкат пейките по Европа.

- Следите ли първенството ни и по-специално Ботев?

- Следя всички срещи във вътрешния шампионат и в евротурнирите, които играха местните отбори, за да бъда постоянно на линия. Правя го, за да бъда готов и да имам готовност относно това, което се случва във вътрешния шампионат.

Никога не бих си позволил да коментирам работата на даден мой колега. В Ботев е доста променена ситуацията. Отборът успя да запази основата на своя състав. Де факто само Даниел Кайзер излезе от състава. Нещо, което в предните три години беше мечта за мен. Даде се възможност отборът да се надгради с четирима чужденци. В един момент те бяха и пет. За жалост, резултатите към момента не оправдават това нещо. Нека хората в самия клуб си правят изводи къде е грешката. Преди задължение на представителния отбор беше да влива средства от продажбата на футболисти. Просто се запълваха дупките с нови хора. Явно ситуацията е променена. Чета, че бюджетът е доста завишен. Лошото е, че винаги вината се хвърля върху футболисти и треньори.

 

Banner 468 x 60 px